Административен център е гр. Пловдив. Пловдивска област е разделена на 18 административно – териториални единици – общини, най голяма от които е Пловдив, с население 340 00 жители, а най малката е община Лъки с около 4 100. Две от общините на областта имат за центрове села – с. Калояново и с. Куклен. Останалите 16 общини имат за центрове градове, а три града не са общински центрове – Калофер и Клисура, които са в рамките на община Карлово.
Гордост за всички граждани на областта е обстоятелството, че тези градове са родните места на едни от най – големите личности отбългарската история – в гр.Калофер е роден поета-революционер Христо Ботев. в гр. Сопот е роден Патриарха на българската литература Иван Вазов, а центъра на общината гр. Карлово е родното място на най-чистата личност в българската история – Апостола на свободата Васил Левски. Заедно с гр. Клисура, който е бил един от центровете на Априлското въстание през 1876 г.
Тези четири подбалкански градове, разположени в голяма близост един до друг, се явяват притегателен център, към който се отправят хиляди наши и чужди туристи.
В областния център функционират 7 висши учебни заведения и множество научно- изследователски институти, като най-значимите от тях са в областта на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост. На левия бряг на река Марица са разположени палатите на единственият в страната Международен панаир, с две основни изложения – пролет и есен. В града функционират още Свободна безмитна зона; Митнически терминал; товарно и пътническо летище; множество банки и банкови клонове; митница – обслужваща голяма част от Южна България и т.н.
Пловдивска област е индустриално-аграрен район с многоотраслово стопанство.Областта осигурява около 7% от приходите от продажби на стоки и услуги в национален мащаб.
Близо 76% от тези приходи идват от частния сектор. Индустриалното производство дава около 62 % от приходите. Налице е тенденция на нарастване на приходите в сферата на услугите. Основни за индустрията на областта се явяват 9 отрасъла, които формират почти 90 % от нейните брутни приходи.
Те са:
- Производство на хранителни продукти, напитки, тютюневи изделия-с около 28% относителен дял от брутните приходи от продажби;
- Цветна металургия-14%;
- Металолеене, металообработване, производство на машини – 11%;
- Производство на химикали, химически продукти – 9%;
- Производство на целулоза, хартия, хартиени, полиграфически и издателски изделия –8%;
- Производство и разпределение на ел.енергия, газ и вода-7.5%;
- Производство на каучукови и пластмасови изделия- 6%;
- Производство на облекло и шивашки изделия – 4%;
- Производство на изделия от не метални минерални суровини – 4%;
- Производство на облекло и шивашки изделия – 4%;
- Производство на изделия от не метални минерални суровини – 4%;
Областта има много благоприятни почвени и климатични условия, които позволяват да се отглеждат голям брой земеделски култури – над 100 вида. Обработва се 46.4% от общата територия. От обработваемата земя 41% е поливна. Традиционни култури са: зърнено- хлебни, зеленчуци и плодове, винени и десертни лозя, етерично – маслени култури,ориз и др. Друго важно направление, в което областта има водещи позиции, това е балнеологията. На 30 км от гр. Пловдив е гр. Хисар – национален балнеоложки център, където се лекуват стомашно-чревни болести и такива на опорно-двигателния апарат. С национално значение е и балнеоложкият курорт Нареченски бани – подходящ за лечение на заболявания на периферната нервна система.
Наличието на АИР “Старинен Пловдив”, в чертите на който са два антични театъра, Тракийският култов център в с. Старосел – паметник от световна величина, Римски стадион в Пловдив, красивите и изпълнени с природни феномени Родопи и др. позволяват в областта да се развива културно-опознавателния и рекреационен туризъм.
За повече информация: www.plovdiv.bg
Последна редакция на 08 септември, 2021 в 11:21