ПРОФИЛ НА ЮЖЕН ЦЕНТРАЛЕН РАЙОН
Южен централен район обхваща териториите на областите Пловдив, Пазарджик, Смолян, Кърджали и Хасково, с общо 57 общини.
Площта на Южен централен район е 22 365,1 кв. км, съставляваща 20.1% от територията на страната. Териториалната структура е следната: земеделските територии са 48.1%, горските – 45.1%, а урбанизираните територии заемат само 3.9%. ЮЦР е сред най- богатите на биоразнообразие райони в страната. В него попада голяма част от Национален парк Централен Балкан, част от Национален парк Рила и целият масив на Родопите. На територията на района се намират 11 резервата, 9 поддържани резервата, 155 защитени местности и 98 природни забележителности. В района попадат и най-много от защитените зони по Натура 2000 – 44.5% от тези за страната.
Населението на района към 31 декември 2011 г. е 1 471 107 души, отговарящо на 20.08% от населението на страната, с което районът се нарежда на второ място в България след ЮЗ район. С най-голям брой население в рамките на района се откроява област Пловдив – 680 884 души, а с най-малък – област Смолян – 120 456 души.
Гъстотата на населението е 65.8 д/км², малко по-ниска от средната за страната, която е 66.01%. С най-висока гъстота на населението е област Пловдив – 114.0 д/км², която е много над средната за страната.
Икономическото развитие на Южeн централен район е сравнително стабилно. В него преобладава приносът на сектора на услугите с дял от 54.22% в регионалната БДС, с 9.82% процентни пункта по-нисък от средния дял за страната 63.82% по данни на НСИ за 2009г. Индустриалният сектор има важно значение и принос към регионалната (и националната) икономика с дял от 38.31% при средно ниво за страната 31.33%. В аграрния сектор се формира 7.47% от БДС за района, което представлява значително по-високо ниво от средното за страната 4.84%.
Развитието на туризма има все по-голямо значение за развитието на икономиката и заетостта в района. Благоприятните природни фактори, както и културно-историческото наследство, натрупаният опит в предлаганите туристически услуги и изградената в значителна степен туристическа база и инфраструктура спомагат за разширяването на туристическата индустрия и увеличаване на приходите от туризма. Все още в района е доминираща тенденцията на сезонност на зимния туризъм. Необходимо е да се търсят нови форми и продукти в туризма, които по-пълноценно използват природния, културния, аграрния и бизнес потенциал на района и особено предлагането на по-голям брой качествени туристически продукти за международен туризъм.
Системата на здравеопазването в Южен централен район е сравнително добре развита и покрива нуждите от здравна помощ на населението в съответствие със стандартите за страната. Болничната помощ разполага с 69 болнични заведения с 9 840 легла в тях през 2010г.
Предоставянето на образователни услуги и осигуреността с високо професионално и специализирано образование за нуждите на регионалната икономика са на нива, близки до средните показатели за страната. По отношение на мрежата от висши учебни заведения районът е един от водещите, като се нарежда на второ място след Югозападния. В него функционират шест университета и два колежа.
През територията на Южен централен район преминават направленията на европейските транспортни коридори № 4, № 8, № 9. Най-голямо значение за интегрирането на Южен централен район с националната и европейска пътна мрежа имат: автомагистрала „Марица” и път Е-80 като част от европейския транспортен коридор № 4 , автомагистрала „Тракия” и път – Е 773, като част от коридор № 8 и път І – 5, който е част от пътната инфраструктура на коридор № 9.
Общата дължина на железопътни линии на територията на района към 31.12.2011г. е 776 км, съставляващи 19.05% от жп мрежата на страната. Предвид по-малките вредни въздействия на жп транспорта върху околната среда в сравнение с автомобилния, подходящата организация и повишаване привлекателността на жп транспорта би допринесла в значителна степен за нарастване дела на превозените пътници и товари и повишаване на конкурентоспособността на регионалната икономика.
Въздушният транспорт е представен от летище Пловдив ЕАД – с международен статут. Има добра транспортна връзка със столицата и в близост до летището има гара на жп линията София – Пловдив – Бургас/Свиленград.
По данни на НСИ за 2010 г. 97.7 % от населението в района е свързано в системата на обществено водоснабдяване и само 0.1 % от населението е на режим на водоснабдяване. ЮЦР се нарежда на първо място сред районите в страната по намаляване на загубите при преноса на питейна вода.
Относителният дял на населението, обслужено от пречиствателни станции за отпадни води /ПСОВ/ в ЮЦР по данни на НСИ за 2010 г. е 31.9 %. За 2010 г. относителния дял на населението е по-нисък от средния за страната – 47.6 %, като районът се нарежда на пето място като изпреварва само Северен централен район – 27.5 %.
Южен централен район е идентифициран като замърсен район по отношение на въздуха, водите и почвите, поради разположението на голям брой територии с натрупани екологични проблеми – Пловдив, Кърджали, Димитровград и Асеновград. Замърсяването е предимно от серни диоксиди, азотни диоксиди и фини прахови частици.
Въпреки замърсяванията в района са установени многобройни съхранени екологично чисти територии, предимно в планинските части.
Документи
- КОНЦЕПЦИЯ ЗА ТУРИСТИЧЕСКО РАЙОНИРАНЕ НА БЪЛГАРИЯ
- УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ И ЕФЕКТИВНО ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО В ОБЛАСТТА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ
- ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА МЕРКИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА БЕДСТВИЯ И ПРЕВЕНЦИЯ НА РИСКА В ПЕРИОДА 2014-2020 г. ЧРЕЗ ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА ОКОЛНА СРЕДА 2014 – 2020 г.
Дейност
- Протокол от заседание на 28.05.2024г. на Южен централен район.
- Протокол от заседание на 09.06.2023г. на Южен централен район.
Новини и съобщения
Днес се проведе първото дистанционно заседание на за планиране, съгласно новата нормативна уредба в областта на регионалното развитие. След като дневният ред на заседанието бе приет с мнозинство, Стефка Здравкова – областен управител на област Хасково и модератор на срещата даде думата на Деница Николова, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, която отбеляза, че Регионалните съвети за развитие ще имат важна роля при селекцията на проектите с европейско финансиране и изпълнението на интегрираните мерки, свързани със спецификата на територията.
Дейност
Последна редакция на 17 юни, 2024 в 10:23