Министър Пламен Абровски обяви предстоящите плащания по Кампания 2026, Тодор Джиков представи законодателните приоритети, а областният управител Георги Янев обобщи дискусията заедно с отец-ректор Добромир Костов
Над 200 земеделски производители, представители на научните среди, бизнеса и държавните институции участваха в дискусионния форум „Бъдещето на българското земеделие – политики, конкурентоспособност и устойчивост“, част от земеделското изложение „Даровете на Тракия“. Форумът беше открит от министъра на земеделието и храните Пламен Абровски и областния управител на Пловдив Георги Янев, патрон на инициативата.
В три панела участниците обсъдиха националните и европейските политики за земеделието, конкурентоспособността и пазарната реализация на продукцията, климатичните промени и напояването, както и възможностите за повишаване на доходите и устойчивостта на земеделските стопанства.
Министърът обяви началото на плащанията по Кампания 2026
В приветствието си министърът на земеделието и храните Пламен Абровски съобщи, че през следващата седмица Министерството на земеделието и храните ще публикува индикативния график за плащанията към земеделските стопани за Кампания 2026.
„Плащанията ще започнат на 20 октомври, като до края на месеца ще бъдат осигурени 30% авансови плащания по обвързаната подкрепа“, заяви министърът. До края на годината се очаква Държавен фонд „Земеделие“ да изплати средства по над 40 интервенции.
Министър Абровски посочи, че напояването ще бъде сред основните приоритети на правителството и Министерството на земеделието и храните при подготовката на Бюджет 2027. Без надеждна напоителна инфраструктура трудно можем да говорим за устойчиво производство. Това са конкретни резултати, а не просто намерения на хартия“, изтъкна министър Абровски. По думите му по Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони са одобрени 35 проекта за модернизация на напоителната инфраструктура, които ще дадат възможност за напояване на още 400 000 декара.
Той акцентира и върху работата по новия закон за кооперирането, с който ще се създадат реални стимули за доброволно обединяване на земеделските производители, както и да се осигури на стопаните по-силна позиция при договарянето и реализацията на продукцията им. „Нашата цел е една – българското земеделие да бъде силен и конкурентоспособен бизнес, който произвежда, създава добавена стойност и осигурява доходи“, каза в заключение министър Абровски.
Георги Янев: Земеделските производители са огромен потенциал за Пловдивска област
При откриването на форума областният управител Георги Янев подчерта значението на земеделието за икономиката на региона и необходимостта потенциалът му да бъде подкрепен с последователни политики и инвестиции. В Пловдивска област са регистрирани около 7500 земеделски производители. В региона се отглеждат над 43% от доматите и 40% от българския пипер, стопанисват се повече от 78 000 декара лозови насаждения и над 12 000 декара маслодайни рози. Хранително-вкусовата индустрия в Пловдивския регион формира 20% от готовата хранителна продукция на страната.
„Тези числа показват, че земеделските производители са огромен потенциал за Пловдивска област и за България. С изложението „Даровете на Тракия“ и с днешния форум поставяме този потенциал във фокуса на националната политика. Нашата задача е да работим за неговото съхраняване, модернизиране и развитие“, заяви Георги Янев.
Той отбеляза, че климатичните промени, икономическият натиск и динамиката на пазарите изискват съвременни решения, а форумът дава възможност да бъдат чути проблемите и предложенията на хората, които ежедневно произвеждат храната на България.
Модератор на форума беше проф. Христина Янчева – учен и общественик, която насочи дискусията към практическите решения за бъдещето на българското земеделие. Водещата ѝ роля осигури възможност различните гледни точки на земеделските производители, научните среди, бизнеса и държавните институции да бъдат поставени в общ разговор.
Заместник-председателят на Комисията по земеделието, храните и горите в Народното събрание Тодор Джиков представи законодателната програма в областта на земеделието и посочи 5 приоритета за устойчиво земеделие:
Устойчиво земеползване. Поземлена реформа и приемане на нов Закон за управление на поземлените отношения, който да осигури предвидимост и сигурност за земеделските стопани с възможност за дългосрочни инвестиции в напояване, опазване на почвите и биологичното разнообразие, отчитайки и интересите на собствениците.
Достъп до пазари. Приемане на Закон за кооперирането и промени, свързани със създаване на нарочен фонд, фонд мениджър и Българската агенция за експортно застраховане (БАЕЗ). Целта е земеделските производители да получат по-добър достъп до пазари и конкурентни цени, а стопанствата — по-голяма пазарна устойчивост. В дискусията Тодор Джиков открои необходимостта от нормативни решения, които да насърчават доброволното сдружаване на земеделските производители и да създават по-добри условия за съвместна организация на производството и реализацията на продукцията. Обединяването на стопаните може да им даде по-голяма тежест при договарянето с преработватели и търговски вериги, да улесни достъпа им до пазари и инвестиции и да създаде предпоставки за по-ефективно използване на ресурси и технологии.
Инструменти за управление на риска. Промени в Закона за подпомагане на земеделските производители, които да поставят акцент върху превенцията и защитата от загуби вследствие на неблагоприятни климатични условия и пазарни сътресения. Необходими са адекватен застрахователен продукт, обхващащ целия рисков период за растенията и животните, и кредитна схема за пострадалите земеделци, която да им позволи да продължат дейността си.
Лесен и бърз достъп до сезонни работници от трети страни. Промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и в свързаните нормативни актове, така че процедурите за получаване на разрешения за работа да бъдат по-бързи и по-лесни.
Достъп до вода и инвестиции в хидромелиоративна инфраструктура. Промени в Закона за водите и създаване на водни синдикати (държавата контролира водите а водоползвателите ги управляват и инвестират). Необходимо е също да се преразгледат сроковете и административните изисквания за получаване на разрешение за водовземане от повърхностни и подземни води нужни за напояване. Създаване на дигитална системата за басейново наблюдение и информационна платформа в реално време, която да подпомага дейността на Басейнова дирекция.
Заместник-министър проф. Крум Неделков: МЗХ насочва над 74 млн. евро допълнителен ресурс за екологични инвестиции в земеделието и преработката
Общ допълнителен финансов ресурс от над 74 млн. евро ще бъде насочен към екологични инвестиции в земеделските стопанства и преработвателните предприятия по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г. Той допълни, че бюджетът за инвестиции в земеделските стопанства за опазване на околната среда, се увеличава с 27,6 млн. евро, с което общо той ще достигне до 112,25 млн. евро.
„С 47,1 млн. евро ще бъде увеличен и ресурсът за екологични инвестиции в преработката, с което бюджет по интервенцията става 117,36 млн. евро. Средствата ще дадат възможност на повече земеделски производители и преработватели да инвестират в модерни технологии, по-ефективно използване на ресурсите и адаптиране към климатичните промени“, изтъкна заместник-министър Неделков.
Проф. д-р Неделков акцентира и върху предстоящото начало на плащанията по Кампания 2026. Той обяви, че те ще стартират на 20 октомври, като първи средствата ще получат животновъдите по интервенцията „Преходна национална помощ за говеда, необвързана спроизводството“.Предвиденият ресурс е над 20 млн. евро. Той бе категоричен, че устойчивото развитие на сектора изисква и дългосрочна перспектива.
Заместник-министърът посочи още, че в тази връзка България продължава да отстоява необходимостта от достатъчен финансов ресурс за земеделието, по-голяма предвидимост за производителите, гъвкавост за държавите членки и реално намаляване на административната тежест в рамките на Общата селскостопанска политика след 2027 г. „Европейската политика трябва да отчита националните специфики и да осигурява ефективна защита на земеделските производители при кризи“, категоричен бе той.
Проф. Неделков запозна присъстващите и с промените в нормативната уредба, по която работи екипът на Министерството на земеделието и храните. „Имаме много амбициозна управленска програма, която включва промени в Закона за храните, Закона за управление на агрохранителната верига и изцяло нов Закон за ветеринарномедицинската дейност, с цел привеждане на националната правна рамка в съответствие с правото на Европейския съюз. Сроковете, с които сме се ангажирали в нашата програма, ще бъдат спазени“, заяви заместник-министърът.
Науката: Необходимо е комплексно управление на рисковете и по-висока добавена стойност
Според проф. Иван Пенов от Икономическия факултет на Аграрния университет – Пловдив подпомагането само по себе си не е достатъчно. Необходими са мерки за подкрепа на производствените фактори, застраховане и инструменти за управление на ценовия риск. Устойчивото повишаване на доходите изисква по-добра пазарна реализация и по-висока добавена стойност на продукцията.
Спадът в предприемаческия доход застрашава производствения капацитет на българското земеделие, като без спешни мерки секторът е изправен пред реален риск от генериране на отрицателен доход в размер на -646 млн. лв. през 2026 г. , показва анализът на проф. Пенов.
След период на относителна стабилност (2011–2020 г.) и последващ кратък растеж, в периода 2023–2025 г. се наблюдава остър спад на нетния предприемачески доход, който пада под нивата от първия период. Данните разкриват критична зависимост на сектора — без финансово подпомагане доходът на фермерите за последните три години е отрицателен, което трайно свива инвестициите и застрашава националната продоволствена сигурност в контекста на нестабилна международна обстановка.
За преодоляване на кризата анализът разглежда следните сценарии и параметри за 2026 г. при запазване на брутния продукт на нивата от 2025 г. (10 171.3 млн. лв.) и нива на субсидиите от 1 915 млн. лв.:
Сценарий 1 (Кризисен): При ръст на разходите и пасивно поведение, доходът в земеделието рухва до минус 646 млн. лв.
Сценарий 2 (Стабилизиращ): Чрез 1.5 млрд. лв. оборотни кредити фермерите купуват суровини с 15% отстъпка, което връща дохода на плюс (47 млн. лв.).
Сценарий 3 (Успешен): При същото кредитиране и 10% ръст на производството, доходът скача до 1.064 млрд. лв.
Сценарий 4 (Оптимален): При кредитиране и 20% ръст на производството, нетният доход достига рекордните 2.081 млрд. лв.
Като ключови препоръки за стабилизиране на сектора проф. Пенов посочи внедряването на адаптирано оборотно кредитиране с участието на търговските банки, застраховането на продукцията, хеджирането на цените и по-прецизното моделиране на пазарното търсене и предлагане.
Микеле Санторели: Производителите трябва да бъдат по-силни заедно чрез Карта на конкурентоспособността и коопериране
Предприемачът и общественик Микеле Санторели предложи обединяване на земеделските производители в по-силни структури и изграждане на пряка връзка между производството, преработката и пазарите. Той представи четири конкретни стъпки за стабилизиране на сектора:
Ефективно използване на ресурсите: Земеделската техника, закупена с публична подкрепа, да може да се предоставя на други стопани срещу договорено възнаграждение, когато не се използва от собственика. Това ще носи допълнителен доход на собствениците и ще намали разходите на останалите производители. Той настоя и за облекчаване на процедурите за напояване, без да се отслабва контролът върху водните ресурси.
Институционална подкрепа за коопериране: Предложено бе създаването на Асоциация на организациите на производителите (АОП) от второ ниво. Санторели даде пример от Италия, където подобна структура обединява 32 кооперации и около 14 000 производители, генерирайки 1,15 милиарда евро годишен приход. „Готови сме да съдействаме за посещение на място и обмяна на практически опит“, допълни той.
Предвидима икономическа среда: Секторът има нужда от петгодишна рамка за конкурентоспособност, координирана борба с вредителите и устойчив механизъм за защита от климатични рискове.
Намаляване на административната тежест: Предприемачът призова разработване на пилотна Карта на конкурентоспособността в сектора на плодовете и зеленчуците, която да свърже данните за вода, почви, производство, преработка, логистика и пазари. По-благоприятен данъчен режим за пресните плодове и зеленчуци и облекчаване на административната тежест при превоза на продукцията, при запазване на строгия контрол.
За да се превърнат идеите в конкретни мерки, предприемачът предложи създаването на съвместна работна група между институциите, земеделските производители и преработвателния сектор, като заяви готовност за активно участие и споделяне на практически опит.
Напояването и климатичните рискове – приоритет за региона
Недостигът на вода, възстановяването на хидромелиоративната инфраструктура и адаптацията към климатичните промени бяха сред основните теми на дискусията.
Участниците акцентираха върху необходимостта от ефективно управление на водните ресурси, модерни системи за напояване и координирани действия на държавата, научните организации и земеделските производители.
За Пловдивска област, където зеленчукопроизводството, овощарството, лозарството и производството на други земеделски култури имат съществено значение, надеждното напояване е пряко свързано с добивите, качеството на продукцията и доходите на стопаните.
Предложенията от форума ще бъдат представени пред компетентните институции
„Дискусията на този форум, който замислихме преди няколко месеца, се оказа изключително обнадеждаваща за мен, защото видях един конструктивен диалог и обща позиция между държавните институции, земеделските производители, бизнеса и научната общност. Присъствал съм на много срещи, но тук ясно се видя политическата воля – в директен разговор с бизнеса да се прави всичко възможно за намаляване на нормативната тежест, за да бъде секторът по-конкурентоспособен.“ Това заяви областният управител, който обобщи резултатите в заключителния панел. Като основен стълб и крайна цел на всички предложени реформи той посочи съхраняването на националното производство и труд. „Най-важното послание днес е, че фокусът на всички тези усилия в крайна сметка трябва да води до едно: как да запазим българския труд, как да съхраним българското земеделие и как да постигнем по-голямо благосъстояние и по-добър живот за нашата нация. Благодаря на целия инициативен комитет за организацията и на Пловдивската митрополия на Българската православна църква, която е истински образец за това как трябва да спазваме и пазим традициите си“, заяви още областният управител.
По думите му участниците са единодушни, че устойчивото местно производство е особено важно в условията на международна нестабилност, климатични промени и колебания на пазарите. В същото време е важно и политиките за подпомагане да насърчават реалното производство, модернизацията и инвестициите, като същевременно осигуряват по-предвидима среда за развитие на семейните стопанства и земеделския бизнес.
Проведената дискусия очерта категоричната необходимост земеделието да се планира в по-тясна връзка с пазара. Развитието на къси вериги на доставка, регионални логистични решения и по-доброто коопериране ще подобрят позициите на местните производители при договарянето и ще позволят по-голяма част от добавената стойност да остава в регионите.
Основният извод от дискусията е, че конкурентоспособното земеделие изисква предвидима подкрепа, по-силни производители, надеждно напояване, по-добра пазарна реализация и последователно партньорство между държавата, науката и бизнеса.
Сред основните направления за последваща работа са подобряването на механизмите за подпомагане, насърчаването на кооперирането, по-добрата връзка между производители и преработватели, модернизацията на напоителната инфраструктура и създаването на по-предвидима среда за инвестиции.
Конференцията бе финализирана с емоционално изказване на ректора на Пловдивската духовна семинария и игумен на Араповския манастир ставрофорен свещеноиконом д-р Добромир Костов. Той подчерта, че Българската православна църква винаги е била пазител не само на вярата, езика и фолклора, но и на изконните ни традиции. Като пример той посочи Араповския манастир, чиято света обител още от създаването си притежава и обработва земи, издържала се е с труда на монасите и манастирските братя и е останала като символ на нашия отруден и благочестив народ.
Отец Добромир подчерта символиката на момента за провеждане на събитието: „Идеята да осъществим този форум е именно сега – в края на старата и в началото на новата стопанска година. Като истински християни ние благодарим на Бога за всички благодеяния, които ни дават възможност да произведем тези продукти и да се изхраним. Отправяме и молитва за следващата година – Бог да не ни изоставя, да благослови трудовете ни и да ги доведе до добър край.“
В заключение той покани всички присъстващи на утрешния ден в Араповския манастир, за да бъдат заедно в молитвата и да споделят плодовете от своя труд, с пожелание за благословени години.
Форумът „Бъдещето на българското земеделие – политики, конкурентоспособност и устойчивост“ е част от земеделското изложение „Даровете на Тракия“, което поставя във фокуса потенциала на региона, качеството на българската продукция и необходимостта от устойчиво развитие на земеделския сектор.
Областна администрация – Пловдив
Връзки с обществеността
email: press@pd.government.bg
моб. +359 87 9182250
тел: +359 32 605568, +359 32 605512
Last modified on 12 октомври, 2026 at 14:30
