Областният управител Ангел Стоев положи цветя пред „Паметника на благодарността“ заедно с десетки официални гости, общественици и граждани
Пловдив отбеляза днес 80-годишнината от спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта с митинг-поклонение пред „Паметника на благодарността“.
На площад „Цар Калоян“ се събраха десетки пловдивчани и български евреи от цялата страна, включително и свидетели на събитията от 10 март 1943 година, които поднесоха венци и цветя и припомниха, че България е една от малкото европейски страни, която успя да спаси от депортиране в нацистките концлагери около 50 хиляди евреи, живеещи на територията на страната.
На събитието, което се организира от Организацията на евреите в България „Шалом“, присъстваха също областният управител Ангел Стоев, кметът на града Здравко Димитров, председателят на Общинския съвет на Пловдив инж. Александър Държиков, генералният консул на Турция в Пловдив Корхан Кюнгерю, почетните консули в Пловдив, общественици и граждани.
„Намираме се на метри от мястото, където през 1943 година пловдивските евреи са очаквали да бъдат депортирани в лагерите на смъртта в изпълнение на подписаното тогава споразумение между правителството на България и нацистка Германия за депортация на 20 000 евреи. 12 000 от тях са от присъединените нови територии на Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот и 7000 от Пловдив и още 1000 от Дупница и Кюстендил“, заяви в словото си председателят на организацията на евреите в България „Шалом“ проф. д-р Александър Оскар.
По думите му в годините на Втората световна война се е случила една от най-големите човешки трагедии, не само защото е имало нацистка човеконенавистна идеология, а защото е имало достатъчно много хора, които са останали безучастни и са позволили нацистите да изпълнят своите пъклени планове.
„Благодарение на пловдивската общественост, на митрополит Кирил, на цялата Българска православна църква, на общественици и политици, плановете за депортация на евреите от Пловдив, Дупница и Кюстендил са осуетени. И благодарение на техните усилия ние днес сме тук, и нашите братя и сестри от Пловдив са тук, те имат много ясен спомен за случилото се тогава. Ние, техните наследници, помним това, което българският народ направи тогава. Помним отговорността, която носим за света, в който живеем. И знаем, че ние не трябва да допускаме грешките на историята да се повтарят“, каза още проф. Оскар.
„Няма да забравим мъката и безизходицата на нашите родители, баби и дядовци, и страхът от неизвестното. Холокостът не е единичен акт на изтребление, а постоянен акт на унищожение на евреите. Чудна е историята за спасението на повече от 48 000 души, със съдействието на Българската православна църква и българското гражданско общество“, каза в речта си председателят на пловдивската организация на „Шалом“- Пловдив инж. Светлозар Калев.
„Истината е, че в нощта на 9 срещу 10 март 1943-та година Митрополит Стефан търси спешна среща с държавното ръководство, за да изрази несъгласието на църквата срещу предстоящата депортация. А Митрополит Кирил влиза при затворените евреи в училището в Пловдив и заявява на охраната, че ако те бъдат отведени, той ще тръгне заедно с тях. Това не са изолирани актове на гражданска позиция, а резултат на една системна, твърдо отстоявана линия на Светия синод“, заяви в словото си Знеполският епископ – Негово високопреосвещенство Арсений. Той подчерта, че ролята на БПЦ никога не е била забравена и всякога е била подчертавана от еврейската общност. БПЦ всякога е отхвърляла каквито и да е форми на антисемитизъм, на расова или верска омраза към евреите. БПЦ всякога ще възпитава своя народ в толерантност.
Председателят на най-голямата организация на преселниците от България в Израел Ино Ицхак в словото си също се върна към събитията по време на Втората световна война, когато той е бил едва на 6 години.
„Има няколко картини, които не мога да забравя никога. Една от тях е, когато получихме покани да отидем на гарата и всеки един от семейството да направи по един куфар. Родителите ни казаха, че отиваме на екскурзия. Майка ми нареждаше куфарите и плачеше. Тогава не разбирахме, не знаехме къде отиваме. Не бяха леки тези дни – ходихме със значки, от 21 часа беше забранено да излизаш по улицата. Оставиха къщи, работа, дюкяни, фабрики, ама е факт, че останахме живи“, разказа Ино Ицхак.
Спомени от мрачните часове на 9 срещу 10 март 1943 г. споделиха също внучката на Обрейко Обрейков – Лалка, д-р Хаим Пардо, който тогава е бил дете, както и потомци на спасени от депортация български евреи.
С едноминутно мълчание беше почетена паметта на хората, участвали в спасяването на българските евреи, и отдадена почит към жертвите на Холокоста. Официалните гости и гражданите поднесоха венци и цветя пред Паметника на благодарността.
През 2023 година се навършват 80 години от спасяването на евреите в България по време на Втората световна война, като ще се отбележи героизма и доблестта на българския народ, на видни общественици, представители на Българската Православна църква, политици, интелектуалци и граждани, които отказват да предадат своите еврейски сънародници и успяват да ги опазят от лагерите на смъртта.
Спасяването на българските евреи е един от най-светлите моменти в българска история, защото в неговата основа стои човеколюбието и милосърдието. Подвиг, с който никоя друга държава-съюзник на Германия по време на Втората световна война не може да се похвали, защото никоя от тях не посмява да се противопостави на волята на нацисткото ръководство. Спасяването на българските евреи е единствен по рода си акт, с който цял един народ се опълчва срещу антисемитската политика в годините на Втората световна война, поради което заслужава да бъде почетен от съвременната българската държава.
Отбелязването на 80-та годишнина е продължение на последователната ангажираност на България в борбата със всички съвременни прояви на антисемитизъм, което е и един от водещите външнополитически приоритети.
На 10 март, когато е точната дата на събитията, са предвидени официални чествания в София. Кръглата годишнина ще се отбележи с множество инициативи в цялата страна през цялата година, като за целта бе създаден инициативен комитет, който прие Национална програма.
В Националната програма са включени инициативи и събития за опазване на еврейското културно наследство, научноизследователска дейност и изложби, издателска дейност, възпоменателни инициативи и събития, концерти, филмови прожекции, предавания и др. и инициативи и събития за ученици.
Областна администрация – Пловдив
Връзки с обществеността
email: press@pd.government.bg
моб. +359 886 223 337
тел: +359 32 605568, +359 32 605512
