Пловдив отбеляза днес 145-ата годишнина от Освобождението си от османско владичество с тържествена церемонията пред паметника на руския капитан Александър Бураго в Дондуковата градина. На нея присъстваха областният управител на област Пловдив Ангел Стоев, кметът на града Здравко Димитров, генерал-майор Явор Матеев – командир на „Съвместното командване на специалните операции, районни кметове, общински съветници, комитет „Родолюбие” и десетки граждани се включиха в официалната церемония.
„Трябва да помним, че до свободата не се достига лесно, а с много саможертви, започнали още с настъпването на османските войски на българска земя. Апогеят на тази борба за свобода е Априлското въстание”. Това заяви в словото си директорът на Регионалния исторически музей Стоян Иванов. Той припомни и драматичните събитията в нощта преди освобождението на града.
Паметта на загиналите за свободата на Пловдив бе почетена с падане на колене и минута мълчание. Във военната церемония, включваща полагане на венци и цветя участва и Военен духов оркестър, представителен взвод, венценосци, и представители на комитет „Родолюбие“.
Областна администрация – Пловдив
Връзки с обществеността
email: press@pd.government.bg
моб. +359 886 223 337
тел: +359 32 605568, +359 32 605512
Вижте словото на директора на РИМ-Пловдив Стоян Иванов:
Уважаеми госпожи и господа,
Днес, ние отбелязваме 145-та годишнина от освобождението на нашия град. След един петвековен период на османско потисничество, отново свободата изгрява над вечния град на Тракия. 16 януари 1878 година е дата, която намира своето достойно място в паметта на нашите съграждани. Но всички ние трябва да помним, че до този ден не се достига лесно, защото борбата на българския народ за свобода и независимост започва още с първите стъпки на поробителя по нашите земи. Връхна точка на тази борба е Априлското въстание от 1876 г., саможертвата на априлци довежда до решението на Великите сили за възстановяване на българската държавност.
Още не измили дъждовете пепелта от пожарищата, когато с пролетта на 1877 година идва дългоочакваната вест – на 12 април в Кишинев руският император Александър II прочита манифест, с който обявява война на Османската империя. Тази война по-късно историята ще определи като Освободителна.
От епопеята на тази война ние винаги ще помним боевете за Стара Загора, Шипка и Плевен. Но и последната военна операция –битката за Пловдив.
Освобождението на Пловдив е важен момент от заключителния етап от Руско-турската война. На 4 януари е освободена София, Западният отряд на генерал Гурко настъпва в пет колони към Пловдив. Срещу тях е последната боеспособна турска армия на Сюлейман паша. На 15 януари генерал Гурко със своя щаб е на няколко километра западно от Пловдив. Лявата колона на руските войски под командването на генерал Дандевил е завзела северното предградие на града “Каршияка“, но е спряна от горящия мост на река Марица и турските батареи по тепетата. Десният отряд води оспорвани боеве в полите на Родопите по линията на селата Брестовица-Марково-Брестник с цел да отреже пътя на турската армия за отстъпление . Замисълът на руските войски е обкръжаването и пълният разгром на Сюлейман паша.
Въпросът пред руското командване е за спасението на най-големия град в българските земи, защото е пресен споменът от изгарянето на Стара Загора и кланета в Сопот, Карлово и Калофер през лятото на 1877 година. С приближаването на вечерта се появяват огромни пламъци по тепетата на Пловдив. Чуват се глухи гърмежи, последвани от острия звън на камбаните на храмовете. В този драматичен момент намесата на чуждите консули се оказват решаващ за спасяването от опожаряване на града ни. Европейските дипломати заявяват, че няма да напуснат , въпреки призивите на турския валия към тях. Френският консул Емил Боасе и началникът на железопътната станция Анри Батюс осигуряват оръжие от консулството и френската католическа мисия за българите, които се организират в отряди в защита на своя град срещу озверелите за мъст и грабежи черкези и башибозуци. Но силите са неравностойни. Започват грабежи по чаршията и християнските махали.
В този момент съдбата отрежда мисията на освободител на капитан Александър Петрович Бураго, със своя отряд от 63 драгуни изпратени на разузнавателна мисия от генерал Гурко и в опит да спаси града. Руските кавалеристи разгромяват оставените малобройни турски застави западно от Пловдив и заедно със стотината въоръжени християни завземат централната част на града. Капитан Бураго превзема и железопътната станция и започва прочистването на махалите от черкезите и башибозуците Заплашени от обкръжение , редовните турски войски се изтеглят към Родопите.
В ранната утрин на 16 януари 1878г. над Пловдив изгрява свободата , а пътят на руските войски към Одрин е открит. Но в своята злоба, оттеглящите се турски войски , извеждат от затвора „Таш капия“ 123 българи-участници в национално-освободителното движение и ги избиват в местността „Остромила“. Сред тях е и големият родолюбец Душо Хаджидеков.
Към обяд пристига с щаба си генерал Йосиф Владимирович Гурко. В катедралният храм „Света Богородица“ е отслужен благодарствен молебен ,а хиляди пловдивски граждани обсипват освободителите със свидни дарове и горещи думи на признателност.
На 16 януари 1878 година се поставя новото начало в развитието на нашия град. Българите демонстрират своята политическа зрялост и поемат управлението на града. На 24 януари е избран първият кмет Атанас Самоковеца, а малко по-късно и първият общински съвет. След злощастните решения на Берлинския диктат, Пловдив-столицата на Източна Румелия, обединява интелектуалния елит на нацията и отново става духовен център на българските земи.
Не случайно този паметник-на човека, комуто съдбата отреди мисията на освободител, е в тази градина. Оценявайки местоположението и духовната сила на нашия град, ръководителят на Временното руско управление княз Дондуков-Корсаков през лятото на 1878г.,разпорежда на това мястото да се създаде първата обществена градина в свободна България. Капитан Бураго умира твърде млад , но пловдивчани не забравят своя герой и на 3 март 1969 г. тук, в Градската градина , е открит неговия паметник.
Уважаеми дами и господа,
Нека с поднасянето на венци и цветя почетем паметта на освободителя на Пловдив, на загиналите офицери и войници от руската армия, и на всички онези самоотвержени родолюбци, които поставиха свободата на своето Отечество над всичко.
Да живее България!
