Областният управител Здравко Димитров откри изложбата „140 години от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция“.
На събитието присъстваха народният представител от ГЕРБ – Област Пловдив Запрян Янков, председателят на Общински съвет – Пловдив Савина Петкова, заместник областните управители Евелина Апостолова и Петър Петров, главният секретар на Областна администрация Борислав Димов и граждани.
Областният управител Здравко Димитров откри изложбата с думите:
„Уважаеми дами и господа,
Щастлив съм да ви приветствам с добре дошли на откриването на изложбата „140 години от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция“.
Експозицията, която е подготвена по инициатива на Народното събрание със съдействието на Държавна агенция „Архиви“, се представя през цялата година в областните градове в страната, а в Пловдив гостува броени дни след тържественото отбелязване на годишнината от историческата дата във Велико Търново.
В изложбата са представени исторически и биографични данни за народните представители от състава на Учредителното събрание, портрети и документи за тяхната дейност. Показани са моменти от работата върху Търновската конституция, както и развитието на конституционния процес на фона на историческите събития, които го следват“.
Директорът на Регионален държавен архив – Пловдив, г-н Димитър Севов разказа малко известни факти за изложбата.
„За мен е чест да представя пред Вас, фотодокументалната изложба „Всичко се състои в нашите задружни сили“, посветена на 140-годишнината от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция.
В експозицията са използвани документи от архивните фондове на: Канцеларията на Императорския руски комисар, Народното събрание, Министерски съвет, Монархическия институт, Министерството на външните работи и изповеданията, както и от някои лични фондове – на д-р Константин Стоилов, Христо Стоянов, Иван Андонов.
Изложбата е организирана от Народното събрание на Република България със съдействието Държавна агенция „Архиви“ и се представя под патронажа на г-н Здравко Димитров – Областен управител на Област Пловдив.
Нейното мото не е случайно, а крие завет на Апостола на свободата – Васил Левски към българския народ.
Малко известни са, но пророчески се оказват неговите думи:
„От никоя страна за нищо не се надяваме и никому за нищо не се молим. Всичко се състои според нас в нашите сдружени сили. Против тях не може противостоя и най-силната стихия.“
Цитат от Писмо на Васил Левски до богат българин във Влашко, 6 окт. 1871 г.
Осем години по-късно Учредителното събрание ще осъществи на практика тези думи на Васил Левски.
Позволявам си да се спра на няколко от основните акценти, коментирани в експозиционния план на изложбата, тъй като в следващите няколко десетилетия, те ще се окажат определящи за основните насоки на политическия живот в България!
След като поема първите си глътки свобода, новоосвободеното Отечество бива призовано по силата на чл. 4 от Берлинския договор да изработи Органическия устав на Българското Княжество. За целта на 10 февруари 1979 г. се свиква Учредителното събрание и в него влиза елитът на възрожденска България – хора с образование, оформили се като личности във времето на църковната борба и на движението за новобългарска просвета и култура. В работата му се включват и представители на териториите, останали извън пределите на княжеството след Берлинския конгрес, затова и идеята за обединение на всички българи в една държава – доминира в обсъжданията на депутатите.
В първите дни от работата на Учредителното събрание се чуват гласове, които оспорват неговата легитимност, поради оставането на значителни територии, населени с българи, извън пределите на княжеството. Това е причината дебатите по общонационалния въпрос, както го наричат, да стане централен поне в началото. Но за бащите на Търновската конституция е ясно, че трябва да се легитимира българската държавност и те пристъпват към обсъждането на конституционния проект. В началото, идеята на руската администрация е той да бъде Органически устав, т.е. устройството на България да наподобява автономните територии на Руската империя. Основателите на Търновската конституция обаче имат съзнанието, че трябва да изработят именно конституция, символизираща стремежа на българите към национална независимост. Така те променят сериозно първоначалния проект на руския юрист Сергей Лукиянов – от органически устав в демократична конституция в духа на най-модерните и напредничави европейски страни.
Другият основен въпрос, който стои в дневния ред на Учредителното събрание, е изборът на нова столица. Макар и само с един решителен глас, депутатите определят София за най-важния български град – поради средищното й географско положение от гледна точка на националното единство, тъй като се е смятало, че откъсването на Македония и на Източна Румелия е само временно. И докато текат дебатите около легитимирането на новата държава, в събранието се оформят две идеологически течения – либерално и консервативно и именно от техните среди ще произлязат бъдещите държавници, които ще работят за родината си с почтеност и интелектуален размах.
Проведените 27 заседания на Учредителното събрание са сблъсък не само на различни виждания за устройството на държавата и обществото, но и на ярки личности. В Учредителното събрание изпъкват фигури като Петко Славейков и Марко Балабанов, които говорят сами за себе си още в предосвобожденската епоха. В в конституционния дебат се утвърждават и нови имена, като Петко Каравелов, Константин Стоилов, Стефан Стамболов, Димитър Греков. А това са личности, които оставят трайна диря не само в духа на Конституцията, но и в цялото обществено и политическо развитие на България от края на XIX век. Няма съмнение, че първосторителите на новоосвободена България са си давали ясна сметка за съдбовността на историческия момент и са имали дързостта да пристъпят към нещо толкова мащабно. Идеите за равенството пред закона, за разделението на властите, за свободата на личността – това са все принципи, залегнали в Търновската конституция, с които може да се гордеем и днес.
На 16 април 1879 г., в 2 часа след пладне, под изготвените 169 члена, разпределени в 22 глави, народните представители полагат своите подписи. Приета е първата конституция на Княжество България – известна като „Търновската конституция“.
Неопитните дотогава парламентаристи, със своите ентусиазъм, отговорност и родолюбие, се справят блестящо със задачата си и приемат демократична конституция, отправяйки посланието, че България вече е самостоятелна държава и сама ще определя своя път.
Конституцията определя функциите и компетентността на централните органи на държавна власт, съобразно с принципа за разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Предоставя широки пълномощия на монарха във вътрешния и международния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска неприкосновеност и общинско самоуправление. Новаторска и прогресивна за времето си с буржоазно-либерален характер, Търновската конституция дава широк набор от права на поданиците на княжеството и утвърждава принципа на личната неприкосновеност и частната собственост, като основа на производствените и обществени отношения.
Тя закрепва свободата на печата и правото на сдружавания и други изконни права на българските граждани.
Отделни нейни текстове и днес вълнуват с естествения си патос. Като пример може да послужи текста: „Никой в Българското Княжество не може ни да купува, нито да продава человечески същества. Всякой роб, от какъвто пол, вяра и народност да бъде, свободен става щом стъпи на Българска територия“.
В тези няколко реда, сякаш са събрани мъдростта и страданията на българския народ от петвековното робство, но заедно с това, те са открито послание, че младата българска държава е готова да приюти всички свои събратя от Източна Румелия и Македония.
Чрез експонираните 40 табла, изготвени по документи от Централния държавен архив и архивите в страната, ще имате възможност да проследите подготовката на това знаменателно събитие, участието на първите български депутати в него, приносът на Русия в изграждане на основите на българския парламентаризъм.
В част от тях е показана ролята на княз Александър Дондуков-Корсаков в полагане основите на гражданското управление в новоосвободените български земи. Специално място е отделено на Сергей Лукиянов, началник на Съдебния отдел в Съвета на Императорския руски комисар в България и на изработения от него проект за Органически устав. В експозицията са представени и документи, свързани с обсъждането на този конституционен проект – кореспонденция, въпросите за бъдещото държавно управление, с които Лукиянов се обръща към видни българи. Представени са отговорите на Христо Стоянов и неговите бележки за бъдещото устройство на Българското Княжество.
Следвайки хронологията, чрез документи, снимки и дневници от заседанията е проследена работата на Учредителното събрание.
Показани са протоколът за откриването му с подписите на народните представители, встъпителното слово на Княз Дондуков-Корсаков, тостът, който той произнася на български език, рапортът на 15-членната Комисия за обсъждане проекта на органическия устав, протоколът от закриването на Учредителното събрание. Значително място е отделено на участието на народните представители в дискусиите и обсъжданията на конституционния проект. Повечето от най-дейните парламентаристи и оратори – Христо Стоянов, Константин Стоилов, Петко Славейков, Петко Каравелов, Марко Балабанов, Григорий Начевич и др., са участници в църковно-просветните и революционни борби, със солидно образование в най-добрите европейски университети, но в името на Отечеството, те загърбват личните си кариери и не жалят сили при институционалното изграждане на Българското Княжество.
Отразена по този начин, Търновската конституция може да бъде видяна и оценена като един от най-свободолюбивите за времето си основни закони на европейска държава.
