Изграждане на каскадни мрежови бариери и преградни стени, които да пропускат определено количество вода, по теченията на реките около наводнените карловски села. Това предложиха на среща в Карлово специалисти от неправителствената организация „Австрийско дружество за намаляване рисковете от природни бедствия“ (Austrian Society for Disaster Risk Reduction – ASDRR). Инженерите Феликс Дреснер и Маркус Хайдн представиха предварителен доклад за оценка на риска в засегнатите от наводнението на 2 септември миналата година села Каравелово и Богдан. Те са направили теренно проучване на района през февруари тази година.
Докладът беше представен пред областния управител на област Пловдив д-р Ангел Стоев, кмета на община Карлово д-р Емил Кабаиванов, председателя на Общинския съвет – Карлово Доньо Тодоров, ст. комисар Александър Джартов – директор на ГД ПБЗН, комисар Георги Мангараков – директор на РД ПБЗН Пловдив, гл. комисар Николай Николов – съветник на вицепремиера и министър на вътрешните работи Иван Демерджиев, инж. Христо Янков от „Българска асоциация по хидромелиорация“, Антон Бамбалов – зам.-директор в Регионална дирекция по горите – Пловдив, полк. Тодор Манчев – зам.-командир на 61-ва Стрямска механизирана бригада, Стефан Камберов и Никола Кърнолски от „Напоителни системи“ ЕАД Пловдив, Тинка Салутска – началник на Общинска служба по земеделие – Карлово, представители на: РУ Карлово; РС ПБЗН – Карлово; кметове и жители на засегнатите села.
Според доклада за бедствието на 02.09.2022 г. в селата Богдан и Каравелово са допринесли 3 основни фактора: количеството на валежите; мъртвата дървесина във водосбора и натрупаните материали – отломки, земна маса, различни утаечни материали в коритата на реките. „В резултат на проливния дъжд и наситената почва, земята вече не е могла да абсорбира вода и увеличаването на повърхностния отток води до нарастващо оттичане в каналите. Предполага се, че в горните водосбори последователно са възникнали по-малки свлачища. В резултат на това са били изкоренени дървета и се е отделило голямо количество насипен фин почвен материал, който достига до течението на реката. По течението на реката има различни по размер и вид заграждения, които образуват водосбори на реката. Поради високото налягане тези заграждения от трупи са били разрушени и са се отприщили като наводнения“, се казва в доклада.
Експертите отбелязаха, че поддържането на гората не е основна причина, тъй като в Алпите често се случва мъртва дървесина да забентва реката, но от 150 години Австрия трупа опит в изграждането на предпазни съоръжения за задържане на дървесината и инертните материали.
Необходимо е да се прилага план за интегрираното управление на риска, който да включва на първия етап картографиране на опасния район. Практическите мерки трябва да се приложат от върха на планините, надолу по склоновете и по коритото на реката до и в населените места. Изграждане на каскадни мрежови бариери, които да намалят скоростта на водното течение и да дозират притока на дървесина и инертни материали. Поставянето на преградни стени, като язовирните, които да пропускат определено количество вода към селата, е втория етап, посочи Дреснер. Той отбеляза, че тези съоръжения трябва да се почистват редовно и да се правят инспекции за здравината на конструкцията им.
Кметът на община Карлово д-р Емил Кабаиванов благодари на екипа от специалисти за представените данни и проучвания, като подчерта, че не случайно на събитието присъстват представители на заинтересовани държавни институции, защото предотвратяването на бъдещи подобни бедствия е съвместна работа. Той благодари и за личната ангажираност на областния управител д-р Ангел Стоев и вицепремиера Иван Демерджиев за осигуряването на средствата, необходими за възстановяването на пострадалите населени места.
След презентацията българският партньор на австрийското дружество Едуард Енгибаров представи и доклад на проф. д.т.н. Вангел Василев от БАН за причините и начините за предотвратяване на подобни бедствия, изготвен по поръчка на кмета на общината д-р Емил Кабаиванов.
Областна администрация – Пловдив
Връзки с обществеността
email: press@pd.government.bg
моб. +359 886 223 337
тел: +359 32 605568, +359 32 605512
